Врабчетата

The Sparrows

                              

               Малко момченце,

               в сиво палтенце.

               Из двора снове,

               трошици кълве.

                            Що е то?    

                       /Асен Босев/

                     Врабче

 Врабче като топчица сива от прежда,

 смълчана се гуши на клон,

 в прозореца потен със мъка поглежда,

 отронва сърцето му стон.

  Но ето, отвори се бързо вратата

  и лъхна от там топлина,

  разтвори врабчето примряло крилата,

  щом плисна го сноп светлина.

   Две малки ръчици поемат врабчето

   и стоплят телцето му те,

   и в миг разтопява леда във сърцето

   дъхът на  доброто дете.

                                    /Петя Дубарова/

В тези студени зимни дни, когато горичката край реката притихна, все повече се заслушвам в чикчирикането на врабчетата, останали почти като единствената жива украса на града ни. Техните радостни брътвежи, подвиквания, подсвирквания ме радват, карат ме да се усмихна в това озъбено време, окуражават ме сякаш ми казват " всичко е наред, просто е малко по-студено". И си мисля, колко е хубаво, че паралелно със света на хората, тук на Земята, съществуват и още много други светове. Каква прекрасна планета е Земята!