Първи сняг

                                                  
                                          Знаем - Снежната царица
                     е безспорно хубавица,
                     но нравът и (О боже, мой!)
                     студен, безсърдечен е той. 
                                                                       

Кой ли по прозореца трака?

Кой ли гост утрото не чака?

Бели снежинки нощта осветиха,

с ново одеяло земята покриха.

"Тихо се сипе

първият сняг,

галено щипе

бузките пак.

Де е на двора

старият пън?

Снежко затрупа

всичко навън."

.............................

/Цветан Ангелов

Есента си отива

   Последни листа, като птици ранени, пред прозореца летят и сякаш махат ми за сбогом. Есента си отива и в очите ми тъга стаи. А от прага вече студ повя. Сбогом есен! Сбогом красавице!
                                                                       

                                                                                 

 

Минзухари есенни

Autumn crocuses

                                                                                                                                                                            

                                                            
                                 След дъждове студени
                                 и листопада кратък,
                                 край килима от шума,
                                 сред стръкове зелени,
                                 нежни свежи цветове,
                                 в ранното утро блестят
                                 в багри ярки и жълти.
                                 Минзухари есенни,
                                 като шарка от слънца,
                                 градината огряха
                                 и стана по- красиво.
        
              Нека е дълга и благодатна тази слънчева есен!
                                                                                  

                                                                                    

Една приказка

A story

                                

Това е фарът, който използват авторите на куест играта "Island Of  Lost Souls" .Тази игра е повод за написване на моята приказка.Тяхната история е за любовта.
                                                                             

                                                                           ***

                                           Когато от този свят си отида,
                          тъга в очите не искам да видя.
                          И не ме търси сред гробове скрити,
                          от бурени и клони с мъх покрити.
                                                          

                              Душата ми свободно ще се рее,
                          с птиците над морето ще се слее
                          и ще търси онзи фар самотен,
                          буен пристан за духа ми сиротен.
                                                                             

                                                           
                             И ето го, гордо изправил снага,
                         остри нокти впил в млечнобяла мъгла,
                         стои той на страж в нощта мразовита,
                         насред  висока скала страховита.

                             Мощни вълни яростно го заливат,
                         в твърдата му гръд с грохот се  разбиват,
                         бесни пенливи потоци се стичат,
                         ситни прашинки от гранит отвличат.

                             Горе на фара стои и умува,
                         духът ми безплътен тихо мъдрува:
                         "Това, какво съм, не мога да скрия,
                          защото съм част от тази стихия."
                          ...........................................................
                                         Времето умората ще отмие,
                           душата ми спокойствие ще открие.
                           Тогава тържественост в мен ще звъни,
                            жажда за нов живот ще закипи.
   

                      Изисква се много кураж, за да живееш на този фар.
"Това е една от най - известните фотографии на фар в света.Когато за първи път виждат снимките, повечето хора предполагат, че служителите на фара трябва да са били убити. В действителност те са живеели в страх от смъртта по време на бурята през 1989 година и в един момент решават да се подслонят при фенера в кулата.Вълните през нощта разбили по - ниските прозорци, нахлули в помещенията, отмивайки от пътя си всичко, включително телевизор, маса, столове, кафе машина, дори хладилника.Служителите чакали да бъдат спасени с хеликоптер.Един от тях отваря долната врата и поглежда нагоре, очаквайки да види спасителния хеликоптер.Но веднага разбира, че гигантска вълна е на път да погълне кулата.Бързо затваря вратата зад себе си и се спасява."
                                                      

                                                      

                        Фар, с много красива архитектура.

                        Внушителен е!

                                                                              

                                                     Фар - Нова Каледония,
         разположена в югозападната част на Тихия океан

Фар - Варна

Цветята

The Flowers
                                                                          

Розов карамфил (Dianthus)

                                                      Пъстроцветна Перуника

                                                       от градината ме вика.

                                    Ела и виж каква красота,
                                  на велик художник е творба!

Пъстроцветна  перуника (Iris versicolor)

Синя перуника (Iris germanica)

Кошничка,кандилка (Aquilegia)

Кандилка

Невен (Calenduta officinalis)

Здравец (Geranium robertianum)

Какво са за мен цветята ? Преди всичко са очароваща красота, една усмивка,  радост,  приятно ухание, свежест, прохлада, музика от трепета на изящните им  венчелистчета, листенца, стъбълца, добро настроение. Нека да пазим красотата във всичките и проявления. Жалко за всеки народ, който оставя красотата сама да се грижи за себе си, сама да се защитава.