Януарска зима е.Студът е сковал не само земята,реката,сковал е и душата ми.Ледени тръпки разтърсват тялото и само неистовата жажда за живот кара всяка моя фибра да трепти,вибрира и искри,поддържайки живота в мен.И изведнъж ... започва енигматичният ,причудлив танц на мисълта,ту нежен и ефирен като пролетна роса,ту бурен и изпепеляващ като пламъка на ада.Изплуват сънища,случки и мечти,минало и настояще се вплитат в общ вихър и тя - мисълта,устремена се втурва навън,непризнавайки граници и забрани,разкъсвайки мрежи и окови,лети и се рее в безкрайния си път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар