Едно съждение за тъжния преход на българина

Some Thoughts About the Sad Transition of the Bulgarian

Началото на май е. Още от сутринта слънцето припича и в стаята ми е топло и приятно. Лениво се протягам и отново затварям очи. Лежа, а мислите ми се носят над топлия юг, ухаещ сега на рози и жасмин.Виждам  красиви финикови палми,натежали от цвят олеандри и усещам мириса на ароматно кафе, носещо се из малките улички. А тук - там някой и друг небързащ за никъде минувач, се спира с поклон да поздрави.Какво спокойствие...

А ето го и бедният българин.Застанал на кръстопът, поглежда тъжно на юг, а после обръща жаден поглед на запад, стои и си мисли - да си заможен европеец, да пътуваш свободно по света, да живееш в красиви градове е хубава мечта.Но цената... цената е твърде висока.Там кафето е експресо, обядът е хотдог, a най - важно е  интересът да стои над всичко.Трудно му е. Как да вмести в едно топлата си южняшка душа и студените пресметливи действия на преуспяващия западняк. Тъжно му е.

Несбъднати мечти