Полет

Полет

Translate

четвъртък, 17 март 2011 г.

Едно съждение за тъжния преход на българина

Some Thoughts About the Sad Transition of the Bulgarian

Началото на май е. Още от сутринта слънцето припича и в стаята ми е топло и приятно. Лениво се протягам и отново затварям очи. Лежа, а мислите ми се носят над топлия юг, ухаещ сега на рози и жасмин.Виждам  красиви финикови палми,натежали от цвят олеандри и усещам мириса на ароматно кафе, носещо се из малките улички. А тук - там някой и друг небързащ за никъде минувач, се спира с поклон да поздрави.Какво спокойствие...

А ето го и бедният българин.Застанал на кръстопът, поглежда тъжно на юг, а после обръща жаден поглед на запад, стои и си мисли - да си заможен европеец, да пътуваш свободно по света, да живееш в красиви градове е хубава мечта.Но цената... цената е твърде висока.Там кафето е експресо, обядът е хотдог, a най - важно е  интересът да стои над всичко.Трудно му е. Как да вмести в едно топлата си южняшка душа и студените пресметливи действия на преуспяващия западняк. Тъжно му е.
Несбъднати мечти

Няма коментари:

Публикуване на коментар