През мъглата се носи шумолене,
като от рояк комари жужене,
вятърът мъртвите листа смита,
в тази късна есен, мразовита.
Есенният вятър оголи
красивите мои тополи,
а реката се притаила,
под листата жълти се скрила.
Есенен дъжд по прозорците трака,
сенки удължени танцуват в мрака,
а ние стоим безмълвни, остарели,
годините като птици отлетели.
Вятър в косите ми листа вплита,
а в душата носталгия скрита,
по приятния полъх на върбите,
по безгрижните песни на щурците...
Пустинята през погледа на една млада, чувствителна и интелигентна българка : http://www.nationalgeographic.bg/?cid=31&NewsId=2512
Няма коментари:
Публикуване на коментар