Както птичката с тръна в гърдите забит, изпява най - прекрасната си песен на сбогуване, така и слънцето на раздяла блесва с цялото си великолепие от огнени потоци, рисувайки на небето неповторима, омагьосваща картина. Не е ли залезът едно сбогуване ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар