Самотен фар

A Lonely Lighthouse

                                             Самотен фар сред бурното море видях,
                                             в душата си копнеж по самота съзрях.
                                             Далеч от хорските неволи и беди,
                                             дано сърцето ми тъгата  победи.
                                                      Седях заслушана в шума на вълните,
                                                      и в песните на чайките и гмурците.
                                                      Чувствах приливите с мощ да ме зареждат,
                                                      а звуците - мислите ми да подреждат.

Русе - "Малката Виена"

Rousse - The Little Vienna

Русе е не само голям пристанищен град по поречието на река Дунав и важен икономически център на България, но е и най-красивият град в нея. Централната му част е известна с уникалната си архитектура от края на 19-ти  и началото на 20-ти век. Старите сгради са в стил барок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура и затова често Русе е наричан "Малката Виена". Още през 1893 година Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната улица да бъдат украсени с пластическа каменна декорация.
Паметникът на Свободата е построен в началото на 20 век от италианският скулптор Арнолдо Цоки, а Драматичен театър "Сава Огнянов" е архитектурна забележителност по проект на виенския архитект Паул Бланк. Главната улица "Александровска" представлява архитектурен ансамбъл от сгради в стил неокласицизъм, барок и други. Регионалната библиотека "Любен Каравелов" е украсена с форми на акантови и лаврови листа, перли, розети. Банката на братя Симеонови (днес банка ДСК) е богато орнаментирана с релефни колони, статуи на женски глави, тежки каменни балкони, покрив, покрит с ламаринени пластини и декоративно интегрирани гръмоотводи. Застрахователно дружество "България" (първото в България) е в собствена сграда построена в стил неокласицизъм с използване на ризалити и пиластри по проект на Едуард Винтер, а фреските в интериора са от 1901 година на италианския художник Медеа Джовани Пигор. През 1900 година е построена най - красивата къща с материали, внимателно подбирани и доставяни по специални поръчки от цял свят. Русенци я нарекли "Виенската къща". Салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис, а стените са с ръчно изрисувани тапети.

Мечти

Dreams

Мои несбъднати мечти,

вий пътища неизвървяни,
щастливи дни неизживяни,

далечни страни невидяни,

обич и нежност непожелани,

сърцето ми за вас скърби.

Честита Първа Пролет !

Happy First Day of Spring!

                                                                     Пролетна сеитба
                                       Облечете се в празнични одежди,
                                       вземете една шепа надежди,
                                       в чистите си души ги посейте,
                                       с вяра и оптимизъм ги полейте.
                                                           И когато покълнат семената,
                                                           поръсете ги със смях на децата,
                                                           доза човешка доброта прибавете,
                                                           да растат, да избуяват ги оставете.

Врачанският балкан

The Vratza Balkan Mountains

Едно съждение за тъжния преход на българина

Some Thoughts About the Sad Transition of the Bulgarian

Началото на май е. Още от сутринта слънцето припича и в стаята ми е топло и приятно. Лениво се протягам и отново затварям очи. Лежа, а мислите ми се носят над топлия юг, ухаещ сега на рози и жасмин.Виждам  красиви финикови палми,натежали от цвят олеандри и усещам мириса на ароматно кафе, носещо се из малките улички. А тук - там някой и друг небързащ за никъде минувач, се спира с поклон да поздрави.Какво спокойствие...

А ето го и бедният българин.Застанал на кръстопът, поглежда тъжно на юг, а после обръща жаден поглед на запад, стои и си мисли - да си заможен европеец, да пътуваш свободно по света, да живееш в красиви градове е хубава мечта.Но цената... цената е твърде висока.Там кафето е експресо, обядът е хотдог, a най - важно е  интересът да стои над всичко.Трудно му е. Как да вмести в едно топлата си южняшка душа и студените пресметливи действия на преуспяващия западняк. Тъжно му е.

Несбъднати мечти

Кратка разходка из Етъра

A Short Walk Through Ethnographic Museum Etara

Етнографският музей Етъра е създаден през 1964 година и е обект с национална значимост.Разположен сред красивата природа на Габровския балкан, той е първият музей у нас на открито.В него има 50 обекта, разкриващи архитектурата, бита и стопанството ни през една отминала епоха - Възраждането.

Едно пътуване до хотел Дъбраш в Родопите

A Journey To Dabrash Hotel in the Rhodope Mountains

Камъчета цветни

Pebbles of All Colors

В шепата си камъчета стиска,
играчки на светлината близка.
Там жълтото се е подало
и с черното се е заиграло.
А лилавото, като в огледало,
се оглежда в камъчето бяло.
Кехлибареното се усмихва,
до кафявото нежно притихва.
Розовото надменно се оглежда,
ревниво към синьото поглежда.
Червено и зелено се прегръщат,
 на светлината пламъка поглъщат.
 Ех, камъчета, камъчета цветни,
на светлината играчки суетни!

Пролет

Spring

 

Защо ли идваш с багри най-нежни,
от бяло до виолетово, ти?
Дали защото водите снежни,
изчистиха тъмните ти бои.
Защо ли идваш с мирис най-нежен,
с ухание на люляк и синчец?
Дали защото вятърът южен
 земята ни гали като отец.
Защо ли идваш със звук най-нежен,
с песните на славейче и кос?
Дали защото полъх безбрежен
над гората е чакан гост.

Зимна импресия

Winter Impression

Януарска зима е.Студът е сковал не само земята,реката,сковал е и душата ми.Ледени тръпки разтърсват тялото и само неистовата жажда за живот кара всяка моя фибра да трепти,вибрира и искри,поддържайки живота в мен.И изведнъж ... започва енигматичният ,причудлив танц на мисълта,ту нежен и ефирен като пролетна роса,ту бурен и изпепеляващ като пламъка на ада.Изплуват сънища,случки и мечти,минало и настояще се вплитат в общ вихър и тя - мисълта,устремена се втурва навън,непризнавайки граници и забрани,разкъсвайки мрежи и окови,лети и се рее в безкрайния си път.

Сън

A Dream                                                                   

Нощем неудържим като птица,
сънят ми се гони с вятъра.
Настига го и го задминава,
а после го среща с вик.
Играе си той до полуда,
щастливо лети устремен...
Но някъде крясък на птица
и пукот от далечен тътéн,
спира играта безумна
и сънят ми се мята ранен,

                                                        прострелян,

                                                                        пронизан,

                          прекършен,
отлита с идващия ден.